На М.
От пеперудени крилца прашец ще взема,
от лунен лъч палитра ще си изкова.
И по стъклата ти най-нежната поема,
ще ти напиша с в сън сънувани слова.
Очи отворила ти пак ще се усмихнеш,
аз скрита, зад пердето скришом ще броя,
до три пъти по седем - болката ще стихне,
от летен спомен - слънчев ден ще ти скроя.
Ще грейнеш ти в неръкотворната одежда,
за теб ще цъфнат в ноемврийски небеса,
цветя на обич, тиха вяра и надежда, ...