trichocephalus (Трихоцефалус Трихиурус)
3 3
29.01.2008 г., 16:15 ч.

пред белия лист... 

  Поезия » Философска
701 0 5
С колко мъка си раждал надежда
след похотна хайка на мъртви души!
Как учил честта си, глава да навежда,
за да бъдеш пак утре без изход, уви!

Колко дни от живота са твои,
в колко роли играел си ти,
за да бъдат мечтите готови,
за да спестят две последни сълзи?

Как просмукваше бавно мъглата,
там, към свидното в твойте гърди?
Как успя да прикриеш душата
дори от сивото в твоите очи?

Разкажи колко лудо обичаш,
устни впивайки в нечии гърди
и как страшно е ти да попиташ
за любов пред студени очи!

Разкажи, тоз странник те чака,
лист безкраен от вопъл роден.
Тъжни чувства душата изплака,
но животът е все тъй студен.

© Трихоцефалус Трихиурус Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • благодаря за прочитането.....
  • Много хубаво,че честта ти знае как да навежда глава.Всеки друг я учи точно на обратното-да върви с гордо вирнат нос.Толкова вирнат,че чак забравя същността си и се превръща във високомерие.
    Животът надали ще стане по-топъл.Но нали за това е листът...да стопли измръзналата от реалност душа,която все още има смелостта да съхранява чувства.
  • Животът е такъв, какъвто си го направим!!!
    Хубав стих... Поздрав!
  • Пиши , не спирай ...
  • Когато човек страда,животът изглежда студен.Поезията е начин да го стоплиш. Поздрави.
Предложения
: ??:??