24.12.2007 г., 21:23 ч.

Пред Бъдника 

  Поезия » Философска
5.0 / 8
836 0 11
Пред Бъдника
В жаравата захвърлям трудни думи -
да осветят пътека нова,
а делничните ни безумия
на прошка да отворят порта.
Събуждане да звънне. И в душите
белязаните тръпки да възкръснат -
харизма пращат ни дедите
и светлина във всички клетки се разпръсква.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Петрова Всички права запазени

Предложения
  • Аз съм приказка писана свише, малка книжка с вълшебни слова. Там с невидими буквички пише: Обич моя,...
  • Не бях добрият син, но ето - скърбя наравно с най-добрите синове. Сърцето ти до края бе заето за моя...
  • Дели ни бездната на Времето със върхове на многоъгълници от мечти и области на звездност... Самотно ...

Още произведения »