4.12.2014 г., 6:09 ч.

Пред камината... 

  Поезия » Друга
2094 0 9

 

Пред камината...

 

Виж, огънят гори, догаря

в камината пращят искрѝ,

зад тебе мракът се сгъстява,

а тишината ти крещи...

 

Бутилката е полупразна

изпита яростно на екс,

но самотата е заразна

и тебе тя те „хвана” днес...

 

А виното не се услажда,

когато си го пиеш сам

и от изгарящата жажда

преглъщаш глътките едвам.

 

О, то дори и ти присяда,

не го ли с някого делиш

(дори медът горчи тогава!)

от мисли и ще откачиш...

 

... А огънят гори, догаря,

но не излъчва топлина,

внезапно телефона грабваш

да търсиш връзка със Света,

 

и гледаш нямата слушалка

сега с разплакани очи,

а в същност искаш толкоз малко:

човешки глас да прозвучи!...

 

Коста Качев

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??