Пред мен се слива неясната картина,
тръгнал от миналото движейки към днес.
Вървя, вървя по неочертаната пъртина,
все търсейки в живота непознатия адрес.
В търсене душата сякаш по е будна,
сърцето очертава онзи резонанс.
Мисълта ни за малко няма да е мудна,
всичко ще върви с мен в аванс.
Пред мен не чакам Аз красивите пейзажи,
това разбирам всеки може да го нагоди.
Понесъл ден след ден Аз тежките багажи,
вървя оставяйки след мен, надявам се, следи.
В.Й. 05.01.2015г.
© Васил Йотов Всички права запазени