Очаквам празника на мойто село...
И всички се подготвят за това.
И мога да ви кажа смело,
напряга всеки своята глава!

И аз, макар съм временно във село,
се включвам истински и аз в това,
и мен статуквото ме е повело 
и аз се включвам в тая суета!

А бабите  пак шетат в махалата
и тесат стриктно буйната трева,
с метлите си пак чистят пред вратите
и създават с това малко красота.

Нали децата градски ще се върнат,
ще дойдат  синове и дъщери,
за кратко и живота ще обърнат,
ще дойде щастието в тези дни!

Най-много чакат внуците, на село,
нали  те  пълнят техните сърца,
сменяват бързо самотата смело,
усмивката на тъжните лица!

Те идват само в някоя неделя,
за малко стоплят старческите дни,
причината, която ги разделя,
да спре за мъничко да ги дели!

Увлечен е в това дори и кмета,
той иска селото да поднови,
(за красота е работа подета)
да се отесат старите треви...

Той пак е хванал старите бордюри
и пак до край ги боядисва с вар,
и гледа нещо градско да притури,
да стегне малко стария пазар!

Сергиите къде да се подложат.
Салачите да пръснат миризма.
Да хапнат селяните, ако може,
със  биричка мечтана, с саздърма!

И гостите да срещнат ново село,
с оркестъра и витото хоро.
и туй, което ни е тъй доело,
да скъсаме с било е не било!
  27.06.2014 Драгойново