Пред път

22.06.2009 г., 22:47 ч.

Поезия » Пейзажна

5.0 / 2

812 0 7

ПРЕД ПЪТ
И пак този дъжд!
Отнема ми краткото лято.
Небето прикадява
напушено ревливо утро.
Ставам злачна.
Искам да слънчасам
на чардак под родна стряха,
докато цялата от злато
потъна във могилата отсреща.
Залутана светулка,
ще посрещам в букаците ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Беше Юли
Различен...

Различен съм от твоите любови. От знайните и тези - анонимните. Тестото ми замесено с отрова е. Убив...
Ляво-криво, надраскано

Не исках тъжен стих, но кой ме пита. От хумора ми някой пак е крал. Душата ми, в съдба, на охлюв сви...
Майка

— Моят син ли? Дойде! Ти, не слушай, че лош го наричат. Той е харно момче и ми носи я цвете, я плод....

Още произведения »