Niveana (Емилия Николова)
42 167
5.01.2011 г., 19:17 ч.

Пред Рождество 

  Поезия » Друга
605 0 5

На майка ми в памет

 

Ти идваш мълчаливо-бяла,

по-бистра от сълзата на момиче

и като истина си цяла,

и те очаквах като вричане.

 

Погалваш ме със жадни длани -

гнездо за моята греховна същност.

Но се изгубват твойте очертания...

За покаяние е непростимо късно.

 

А люлка ми е твоята прегръдка

и жадно, като наранено птиче,

отпивам животворно глътка.

 

... Но само във съня ще ме обичаш.

 

© Емилия Николова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Те бдят над нас...Поклон!...
  • Успяла си! Трудно се пише за майката без патетика и сладникав привкус. Тук усетих много болка, обич и тъга с премерен емоционален градус! Поздравявам те!
  • Толкова ми е близко...така те разбирам...
    Поклон!
  • Нежно, с много чувство. Мисля, че никога не е късно за покаяние, за него няма прегради нито в материята, нито във времето. Поздрав за стиха.
  • Поклон и светла й памет!
Предложения
: ??:??