От далечния край на студените сипеи,
по горчивия ръб на стърнището
тръгва вятър – и в зима превръща се, милият,
и на прага ми кротко изляга се нищото.
Помня дългите прашни следобеди, помня
как чернеехме с него край пътя –
твърде дълго мълчали, твърде плитко заровени,
и сега сме едно, и не знам накъде да отстъпя.
Бих извикал с пресипнало гърло към Господа,
че е тръгнал надолу животецът –
даже пойната птичка във хищник превръща се,
щом змия допълзи уморена в гнездото ѝ. ...