Душата ми разбита...На парчета.
Сърцето ми разкъсано...На части.
Опустошена съм напълно...Сълзи
се стичат от очите ми нещастни.
Аз нямам сили вече да се боря.
И чувствам се безкрайно уморена...
Когато е обърната колата
по кой ли път аз мога да поема?
И как отново от прахта да стана?
И как отново всичко да съзиждам?
Във мен отворена е страшна рана -
предаде ме човек, на който вярвах.
© Анна Дюлгерова Всички права запазени