Натъжена сядам отново да пиша,
да изстрадам душата във стих.
Много болка във нея съм скрила,
в думите търся така нужния лек.
Толкоз злоба не знаех, че има,
розов беше светът ми красив.
В близки хора вярно се вричах,
но забиха дълбоко ножа във мен.
Ще изплача сълзите, които напират
и ще тръгна отново в мечти,
с тежки думи сега аз ги вричам
да намерят спасение в злобата те!