Пореден срив!
Поредното предателство!
Наистина такава дума няма -
какво ли значи думата "приятелство" -
горчивата, поредната измяна.
Защо се пазих толкова от близости,
когато доверих се някак бързо?
За да усетя пак онези низости,
дошли така внезапно и прибързано?
Едва ли е достатъчно да бъдем
сами със себе си -
за дълго или кратко.
Нали човек дори в отвъдното
не иска да отиде сам.
Да е изпратен.
И все пак предпочитам самотата
пред болката, изпиваща сърцето ми,
пред вас, "приятели"...
Отвънка, пред вратата.
За вас заключена ще бъде тя навеки.
© Мая Попова Всички права запазени