Тях никой ги не помни -
що за позор, Боже, е това?
И пред паметниците им
на заветни дати единствено
да скланяме глава.
Полагаме всякакви венци,
които знаем, че ще увехнат след дни.
Ще кажем по няколко думи,
с престорени сълзи,
от които няма да останат и следи.
Не сме като тях, Боже -
хора, които с радост живота ...