teis
48 571
21.06.2019 г., 22:52 ч.

Предателю, ела 

  Поезия » Друга
917 11 11

Предателю, ела, седни до мен.
Трапеза слагам, за да те нахраня.
Не съм двулична. Просто набрашнен
пестникът ми е, с който питка правя.
И вино имам. Пазех го за теб,
най-квалитетно, знам, че го обичаш.
Не го наричай този миг нелеп,
мигът ми с теб отдавна го предричах.
Така че, нахрани се и... тръгни.
След теб е само време за вечерня.
И сух калем понякога кълни.
Предателите, всъщност, са най-верни.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Тейс, страхотно е! И каква поантата само! Браво, миличка!
  • Прекрасен завършек! Много реалистично. Поздравления!
  • Предателят първо е предал себе си. И е сам пред познанието за приятелството... какво друго му остава освен вярност.?! Много хубаво си го казала!
  • Невероятен край!Поздравление!
  • Благодаря ви! Предателите са най-верни. Станеш ли виднъж предател, винаги си такъв. И това ако не е вярност...
  • Браво!
  • Приятел, учител...Уроци, това е! Браво, Теис!
  • Харесва ми последователността на разсъжденията ти, както и умението ти да обобщаваш накрая на произведението си, също и премераната образност, която използваш и ясните послания. Чета те на един дъх.
  • Стихът ти навежда на размисли за предателството и приятелството, с които е пълен светът днес. Така е било винаги. Какъв е изходът?...
  • Важно е да не предаваме себе си.
    Предател-приятел?!Едва ли!
    Размисли ме,teis!
    Но за този библейски сюжет, има изход...
  • !
Предложения
: ??:??