1.12.2019 г., 11:09 ч.  

Предчувствие 

  Поезия » Пейзажна
1009 8 12

Спи котката. В съня й сняг вали.
Припяват от камината дървата.
И пресекливо чайникът дели,
на ароматни залци тишината.

Мирише на канела. И на студ.
Часовникът снежинки отброява.
На топло край комина вятър луд,
с премръзналите птици се стаява.

Ревниво пази хризантемов цвят,
градината  - предзимно оголяла.
Нощес, когато хората заспят,
да срещне с него зима побеляла.

Стъклата ми с дантели са - от скреж
и глътки ароматно вино сричам.
Напие ли ме зимата, поглеж,
започнала съм и да я обичам...

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??