670301 (Павлина Гатева)
1387 361
19.07.2012 г., 13:25 ч.

Предела 

  Поезия » Друга
437 0 2

Връчват ни

по две кофи сълзи

във всяка ръка

и ни пускат по Големия път.

 

Надпреварваме се

да стигнем незнайна земя,

като стадо, подплашено

от дрънченето на страха си.

 

Следваме
някакъв закодиран инстинкт,

неразбран,

заблуждавайки се, че сме свободни.


А сълзите се свършват в един миг.

Празни, кофите ти блестят.
Бездъждовно е.

 

За пореден път се чувстваш

прецакан и неразбран.

И му ревваш.

 

Само ехото ти приглася

със метална печал.

Без сълзи.

Значи стигнал си

края на Прехода.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??