30.10.2020 г., 8:21 ч.

Предесенен дъжд 

  Поезия » Философска
342 1 2
Все още: не съм извървяла географията на живота ти;
не гледам ДНК-то ти под делничния микроскоп;
не разчитам профила ти, по презумпция невинен;
нямам женско любопитство да чертая хороскоп.
Все още: не долавям нюанса на небесната риза
и тази на плещите ти в сънливото утро.
Като инатливо дете полагам усилие -
въздух в балон, наужким лети, не е птица,
Все още: различно е синьото на очите - езера,
придърпват ме нежно в опасния рай.
Възхита с привкус за битки в дълбокото,
подсказват за родство със Менелай. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Комаревска Всички права запазени

Предложения
: ??:??