28.04.2020 г., 11:04 ч.

Преди 

  Поезия » Философска
415 1 4

Ти нали си жена? Съблечѝ
разкроените дрехи на мрака.
Останѝ по очи – и мълчѝ...
Предстои ти огромното
чакане...

 

Утешѝ нежелания срам.
Позволѝ на ръцете да
галят.
Полетѝ до небето, и там
намерѝ се в сърцето на
краля.

 

В океани от морска любов
и забрàни да кажем „Обичам!“
сме пияни, а с изгрева нов
се усмихва животът различен.

 

Ти си нежна жена. Останѝ.
Аз сега си отивам полека.
Теб обичах, но беше преди.
Забравѝ. Намерѝ си пътека.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??