Небето ни прихлупва с длани
и вятър стари тайни шепне.
Отдавна чакано мълчание
по устните ни тежко лепне.
Ръцете - закъснели птици -
се търсят, но не се намират.
Айсберги сини са зениците
и синя самота събират.
Раздяла тихо се процежда,
сънливо капе по листата,
със есенно-горчива прежда
заплита сивота в душата.
© Нина Чилиянска Всички права запазени