28.08.2005 г., 16:54 ч.  

Преди да почна отначало... 

  Поезия
881 0 3

Камбанен звън раздира тишината,
сълзи рукват като дъжд.
Студено стана във душата,
изгубих те внезапно,изведнъж!


До вчера бяхме двама с тебе,
весели и пламенни сърца.
Жестоко тръгна си от мене,
тъй бързо,не остана и следа!


За последно днес те виждам,
блед,със каменно лице...
Лежиш в ковчега,неподвижен,
но със мъртво си сърце!..


Може би ще видя теб отново,
някъде в нечии очи...
Може би ще почна пак,наново,
но за тебе винаги ще ми горчи!

                                              В памет на един приятел!

© Иринка Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много дълбоко!Съжалявам за загубата ти!
  • Благодаря!
  • Мила,много съжалявам за приятеля ти!Стохотворението,което си му посветила е прекрасно и ако можеше да го прочете,сигурна съм,че би се зарадвал...
Предложения
: ??:??