В очите ти стрели остатъци
в ръце кацнал гарван като статуя
две сълзи на устните замръзнали
сърцето сред оковите лежи
небето мълнии раздират
по пътя скитници умиращи
ръце протягат към пръста
молят черната земя
да им остави гордостта
а ти вървиш незнаещ на къде
гори пръстта под твоите нозе
и тичаш със последни сили
преди във тебе всичко да убият
спасен или обречен в мрака
смъртта очакваш…
© Радка Иванова Всички права запазени