Преди издъхване е лесно да простиш...
Аз не съм като вас. Аз съм странна,
с обгорена, безцветна душа.
Пожелах да си тръгна, когато
някой просто заплю ме с ръка.
Просто махна. И аз вече липсвах
във вечерния разговор с бъдеще.
Забранена бях. Като дума и мисъл.
Просто някаква. Стара и гърбава...
Просто някаква. Нищо разбираща.
Непотребна. Какво съм изпитала...
Не се сетихте и да попитате...
Аз съм просто отрязък от минало,
продължил да се влачи насила
за посмешище и за проклятие.
Аз съм кръпка в живота. Излишък.
Грозотата ми плаши децата...
Аз съм път, който днеска си тръгва.
Върху мене живяха различности -
отпечатък оставиха в гърбица...
Преди издъхване е лесно да простиш...
***
Отдалечава се старицата зад ъгъла.
Децата я замерват с топки сняг.
А тя - усмихвайки се тъжно,
накуцва бавничко към гарата.
Отдалечава се старицата към релсите.
Децата хвърлят подир нея смях.
Защо да им се сърди? Те и нейните...
Дано им Бог прости... Връхлита влакът...
© Дочка Василева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Изкъртваща мазилката на душевната ми къщурка е тая твоя творба....
-
Връхлиташ.
!!!*
Като влак... -
Стихът ти ме потресе!Много тъжно, много истинско!Всеки е по своемо различен!Ако ние се приемаме каквито сме,то и друфите ще ти приемат.Поздрави зА страхотното произведение!
-
Благодаря на всички!Радвам се че ви има!
-
Разтърсващо! Смъртта прощава всичко!!!!!
СЛАВИ -
Страхотно е!!!
-
Поздравления!!!
-
Аплодисменти!!!
-
Стиховете ти имат силно въздействие!Поздравления!
-
Не бях чел скоро толкова силна и трогателна творба.Едновременно картина и изповед.
-
Настръхнах...
Толкова силно пишеш, Доче.
Моите поздравления! -
Не подозирах, че слъзните ми жлези още работят!!!
Ако го беше чел Ричард III, нямаше да иска кон за кралството!!! -
Много силно!
-
Поразяващо!!!
-
Ааааааа Доче, само - убийствено добро е! Но някак жестоко.(Поне така го видях аз) Направи ни съпричастни на едно самоубийство на една изстрадала душа.
******************************************************************
Видях го преди много време, беше там...
Седнал в кръчмата на площада
в компания на чаша вино и една празна бутилка...
Със старо каскетче, килнато над челото,
отдавна протрито от времето.
Опънати напукани устни
придържаха трепереща изгасена лула.
Отсъстващ поглед, неподвижен в безкрая...
Бедничко старче, какво чакаш още?
Ти вече си изпитал разочарованието на една...
ПОСТИГНАТА ЦЕЛ !... -
Толкова силно и истинско...поклон!!!
-
О, Доче...
!!! -
Пак ме разплака...
влезе в душата ми като влак, мила Доче.
Целувам ти ръка за силата на словото ти!
А по челцето те целувам, защото те обичам... -
Страшно...
-
Най-силният стих,който прочетох днес...Поздравявам те за идеята и мъдростта.Този стих трябва да го прочетат и много деца...
-
Доче, мога само да ти кажа - ПОКЛОН!!!
-
"Аз съм път, който днеска си тръгва.
Върху мене живяха различности -
отпечатък оставиха в гърбица..." Много разтърсващ стих!
Финала е просто...нямам думи!
Стихът плаче
...Поздрави!Много истини разкриваш...
-
Покъртителна картина!Поздравления!!!
-
Всеки е различен и специален по своему!
Стисна ме за гърлото стихът ти Доче! -
"Върху мене живяха различности -
отпечатък оставиха в гърбица..."
"Защо да им се сърди? Те и нейните...
Дано им Бог прости.."
!!! -
!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Браво! -
Силата на стиха ме отвя!
-
лелееееееее,много тъжно....и много истинско!!!
страхотно!!!
поздравявам те за чудесния стих!!! -
Много възвишено и благородно написана творба!!!!
Дано повече хора разберат, че такава тъжна ирония
съществува, без да си затваряме очите!!!
Поздравления!!! -
Много силен стих,Доче!
Много силен! -
Всеки носи своята различност и ако я приеме в себе си,какво значение има мнението на другите.
Стихът ти ме разстърси!Пишеш изключително,бъркаш в сърцето!
Целувам те за хубав ден! -
Занемях!!!Ще кажа само браво, за силния стих!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
