Когато смислите в главата притъмнеят
и времето забави своя ход,
тогава силата на волята ще тлее,
а няма да трепти като хомот.
Но ние няма да се даваме,
ще стискаме живота във юмрук,
защото пак ще трябва да пресяваме
кое било е зърно и кое - боклук.
А щом настъпи час за равносметка
във някоя студена и пропита с тягост нощ,
пред погледа суров на черната кокетка
надявам се ще можем да си кажем: „Животът хич не беше лош”.