Мислите ми са моливи -
пишат грозно по стената,
нека да ми нарисуват сили
ръката си да сложа на вратата
и смело дръжката да бутна,
пръстите ми се увиват зная,
дали в ръцете ми ще рухне
или пантите ще я държат до края
Върху света опитах се да легна
и с чудесата му да се завия,
от звезди възглавница да стегна,
очите си забравих да измия,
а тъжните комини ще ми шепнат
как горят във техните камини
сажди от нелепа нежност,
да заспя без тебе- Моля , помогни ми !!
© Радост Вълчева Всички права запазени