ПРЕДИ СЪНЯ

Преди да се смрачи и влюбените двойки

да търсят таен смисъл в падаща звезда;

преди морето кротко за сън да се отдръпне,

загърбило и хора, и дневна суета;

преди да се ядосат нощните рибари

на мрежите, закърпени от чуждата жена;

преди гласът да млъкне на дрезгави мъжкари

препили и препушили в безкрайна самота;

преди да припозная в психеделичен писък

смеха на гларуси пред буреносен ден;

преди да кажа „чао“ на моряк уверен,

че само в романите е до живот ерген;

преди със рог  Луната пердето да отвори

да бъбрим цяла нощ като добри сестри ;

преди да възвестя, че сме самотно племе,

следи от житен кръг очите ми смути;

преди да споменá, че утре ще се върна,

по пътя ме застига лилав табун коне;

преди да лумне огън във телата смугли,

на ауто дафе гневно споменът дими;

преди  да се препъна и ослепея в мрака,

свирецът дръпна струни на арфа от бодли.

преди дъждецът ситен долу да ме върне,

пижамата обличам от слънчеви лъчи;

преди дори да кажа „лека нощ“, видение.

Изниза се на пръсти, в съня ми  се стопи.