От руини, от не и да  
създавам го. (чирак съм още).
Света ни. За да победя
чернилката, която нощем
краде звездите, моя сън,
от болката ми черпи сили,
кикоти се: Излез навън,
градила свят? Едва ли. Ти ли?

Преди съвсем да се предам
и да забравя, че ме има,
долита нощна птица. Знам,
тя знак ми носи, че любима
за теб съм. И ми дава нежност,
и сили... Казва ми: Стани!
Светът е наш и неизбежно
изграждам го. От руини.

https://youtu.be/0gKkIpO5R_I?si=ahFas7tr9CYMT175