За къшей хляб ме молиш днес, побрате,
за чаша вино и мъничко мезе
и аз се втурвам в къщата на тате -
да потърся в старото мазе...
Последното месце и пиво
поднасям ти като на близнак,
а виждам в погледа ти мило -
стича се сълза и пада в прах...
Да не би синът ти да е с треска,
или щерка ти избяга пак,
та си тъжен не от днеска
и вечер бродиш в ледния сумрак?
А ти ми викаш: ''Тури вино,
история да ти разправям аз,
нито ми е болен сина,
нито щерка ми избяга пак...
Тъга налегнала ми е душата -
за една любов неизживяна,
дето все си мислех, джанам,
че с годините ще я забравя...
Но не ще туй моето сърце проклето,
не ще и мамка му джалната -
да забрави времето, в което
любих на везира дъщерята...
Отрекоха се тъй от мене -
братята и с тях баща ми,
и викаха - от мъртво семе
ни мъж, ни гявол той ще стане...
На! Имам днес жена и челяд,
имам - ала мъката ме дави,
че минаха години, а ме мелят -
още мъки, като чукове тъй здрави...
Та туй ми е на мене на главата,
туй ми е и кола във сърцето,
умря тъй млада на везира дъщерята,
а още ми е, брате, пред лицето!''
© Никола Борисов Всички права запазени