15.12.2008 г., 7:53 ч.

Предизвикателство 

  Поезия » Друга
660 0 2
Тази вечер искам да разкажа,
за моя най-добра приятелка,
за кратко ще я наричам Тя.
Животът ѝ, макар и малък,
не веднъж, пресядаше кат залък.
Живя го Тя,
на два-три пъти
за малко да умря,
но въпреки това успя -
наново заживя.
В миналото, както казах,
много претърпя.
За жалост, случи се денят -
затвори своята врата,
без да разбере
прекъсна връзката си със света.
Чувствата ѝ
свършили са свойте дни,
а нямаше и други за мечти.
За мислите... не питай!
Погледа ѝ бе,
в други светове.
И сякаш виждах птица без криле!
Поезията на друг прочете Тя,
усети допир, заживя стиха
в осакатената душа.
Стихове четеше през деня и нощта
и мисли, чувства чужди - оживя
една ограбена душа.
Разтръска Тя глава,
разпери плахо своите крила,
тогава полетя.
Вдъхновявана от чуждите слова,
намери смисъла в това -
животът продължи с поезия.
Чудесно, тя успя!!!
И ако видиш там, някой като Тя,
да вдъхновява се от твоите слова,
той знае как е без крила,
навярно диша само заради полета!

Благодаря на поета, който без да знае,
със стиховете си предизвика желанието за живот на Тя!

© Виктория Йорданова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??