Fabiana (Галя Николова)
216 821
29.03.2017 г., 2:45 ч.

Предизвикателство 

  Поезия » Друга
579 2 3

Всеки удар измества
от центъра.
Този хлъзгав терен
дали не води към бездната?
И разпервам ръце
за миг равновесие...
всеки метър е безумно
предизвикателство.
Не помагат годините,
в тази гъста мъгла
все по трудно за дишане.
Все съм в грешка нали...
и това колело
уж напред се върти,
но измамно било,
пак ме връща на нулата.
Колко нули събрах,
колко облаци прах,
няма устрем дори,
няма шанс за излитане...

 

© Галя Николова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много мъдър стих! Поздрави, Галя!
  • Ще се вслушам... Благодаря зя вниманието! Успех и от мен!
  • Заглавието е подвеждащо.Предизвикателството се посреща като надежда за промяна...Галя,защо тъжното преобладава в края? Пролетта е сезон на надеждата! Успех и повече оптимизъм!😍
Предложения
: ??:??