Изплака Господ всички свои облаци,
пороите отмиха есента.
Декември запристъпва плавно в такт
с дима в комина – фигури заоблени.
В прозорците студът гравира гоблени,
разхвърлено посипва се брокат
и пак добрият старец белобрад
очакваш Коледа да сбъдне обредно.
Какво ти даде и отне ти старата,
набързо търколила се година –
завои, естакади, стръмен брод?
Отчетливо прелистваш календара си,
къде се спъна, колко си постигнал...
опази ли сърцето си добро?!
© Мая Нарлиева Всички права запазени
Имайте една здрава година, изпълнена с усмивки и вълшебства!