Предложение за Червената книга
Те знаят цената на хляба и как да изкачват живота.
И зърно откриват сред плява, и истина в куп от лъжи.
Живели и с две, но и с двеста, икона за тях е доброто
и старият свят им е лесен, но новият страшно тежи.
От нищо мечтите скроили, успешно деня пренареждат.
Понякога падат, но сили да станат намират те пак.
Лепят на коляно ожулено не лепенка – нова надежда
и, в своята зрялост обрулени, честта си превръщат в маяк.
Дори и с диоптри е ясно, че зло от добро различават
и, без да попаднат натясно, сгрешат ли, ще се извинят.
В най-чистия вид любовта си на чуждите хора раздават.
И залъка твой, и солта са, щом с грижа за тебе горят.
На слънцето болки препичат, бастунът дете не замества,
единствено в спомена тича далечната рожба към тях.
Въздишките носят с достойнство, макар и със сълзи примесени,
съдбата си те не проклинат, когато превръща ги в прах.
Един по един си отиват и бързо светът ще забрави,
че били са тука. А живи са техните гени и днес.
Дали тези истински хора във книгата да не добавим?
В Червената! „Сори!“ ми казва един самовлюбен гласец.
© Мария Панайотова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
"...и старият свят им е лесен, но новият страшно тежи."
Ще замълча пред силата на думите...
(Пълзи светът към своя нов провал)
Била на динозаврите, ще бъде на маймуните,
а между тях човекът бил живял... -
Дано злото те подминава, Стойчо! Ти си добър и разсъдлив човек, а и творчеството ти е такова. Благодаря, че не пропусна да ми оставиш коментар!👍🥰 Лека седмица!
-
Много позитивен и радващ ме коментар! Благодаря ти за всяка мъдра и оценъчна дума, Младене! Успешна нова седмица ти желая!👍🥰
-
Доброто бързо бива забравяно,защото не е нагло и суетно...
Злото напомня непрекъснато за себе си. Може би оттам идва и съчетанието от двете думи:зло и памет.
Поздравления за написаното от теб, Мария! -
Стихът ти е като избродиран, Мария - пълен с изящество и финес. Според мен, както петролът произлиза от "петрос" - камък и "ойл" - масло, т.е. се базира на милиардите измрели микроорганизми, върху които човешката цивилизация паразитира, така и каймакът на обществата винаги е бил избиван от привидно незначителните хорица, които не влизат в никакви книги. Но те са истинските герои на Историята.
Мъдри са редовете на стихотворението ти и те поздравявам! Успешна нова седмица!
П.П. Благодаря ти, че подкрепи днешното ми стихотворение "В гърлото на мрака". -
Дано наистина са повече хората, за които доброто е икона, Дейна!👍♥️
-
"Икона за тях е доброто"...
Как ми се иска да има много, много такива хора.
Дълбок, прекрасен стих, Мария! -
Мари, умееш само с едно изречение да вникнеш в смисъла на написаното от мен. Благодаря ти с прегръдка!♥️
-
Чудесен стих! От първия ред до самоиронията на неочаквания край.
-
Изключително съм щастлива да те видя на страничката си, Валери! Благодаря ти!
-
Много хора ще се "познаят" в това хубаво стихотворение!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
"Писмо от бъдещето".