Брезата е потънала в сълзѝ
и, цялата в искри, сияе.
Тъгата я преобрази,
а слънцето за скръб нехае.
То свети ярко, с пълна мощ,
топѝ сълзѝ и изпарява
студените остатъци от нощ,
снега превръща във забрава.
Последен дар от зимни дни –
с предчувствие за пролет и утеха,
брезата бяла днес блести
в обшита с диаманти дреха. ...