Денят ми като щъркел черно-бял,
грижовно пак перцата си подрежда,
озърнеш се и ей го отлетял,
подир поредна пролетна надежда.
А мрачно и студено е навън,
и рози нецелунати сънуват,
южнякът луд целува ги на сън
и в слънчеви обятия танцуват.
Повяхнала и сива като тях,
душата ми е свита на кравай,
сънува тихо с обич, глъч и смях,
как буди я с целувка топъл май.