Ти си съвършената, зелена трева
осолена с безброй маргаритки..
Разпилявам костите на сърцето си в леглото ти,
а всяко утро дрънчи като консервена кутия
вързана за опашката на котка.
Ти си сладкото от смокини на душата ми...
Маслинките на очите ти потъват в коктейлите ми,
а в гънките на паметта ми все още
сънено се протяга твоето име.
Разплачи отново всички снежни човеци и дай ми да пия..
Оставям ти кървави следи след убийството на черен кон...
и залепвам с устни пеперудени крилца ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация