31.03.2009 г., 9:00 ч.

Предпролетно 

  Поезия » Философска
593 0 9

 

Предпролетно

 

Пак вали сняг на прах, все едно е пресят.

Баба Марта пресява кахъри.

Уж са дребни наглед. Но под снежен брокат

утре целия свят ще осъмне.

 

И ще ровя с ръце запламтели от студ,

там сред преспите, зрънце да търся.

Ще разривам снега, като някакъв луд

търсещ в зимата лятното слънце...

 

Там, във зрънцето-вътре, душата ми бе

със покълнал зародиш за пролет.

И синееше там непомерно небе.             

И димеше земя плодородна.

 

Много рано изглежда, че бях го посял.        

Где да знам, че пръстта ще замръзне...

После сняг заваля. И светът побеля.

А отдолу зародишът зъзне.

 

Затова до полуда се ровя в снега.

Поник търся, за пролет прибързал.

Да му кажа, че всичко било досега,

предвещава, че зимата свършва.

 

© Александър Калчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво е, когато зимата свършва и пристига новата надежда, за ново начало. Пожелавам да е изпълнено с много слънце и сбъднати мечти!
    Много ми хареса оригиналния ти стих! БЪДИ!
  • Пролетно ми стана! Прекрасно стихотворение!
  • Красота!
  • Прекрасно!!! Поздравления!!!
  • Благодаря ти!
    След прочита са ми доволни сетивата!
  • Искаше ми се да цитирам нещо ,но така и не успях да намеря част,която да ми хареса повече от останалата...
    Стихотворението е повече от великолепно! Аплодисменти !
  • Аплодисменти!!! С уважение!
  • Хубаво е, знаех си още преди да прочета и затова те оставих за финал тази сутрин. Да ти е веселко на душата!
  • Не за първи път идвам с предчувствие, че ще прочета нещо красиво!
    И не за първи път си тръгвам така доволна
    Благодаря!
Предложения
: ??:??