Ще вали навярно дъжд,
той ( Бог) знае - аз обичам дъжда.
Ще е мрачно, улиците – празни,
той знае, аз обичам стражари да останат " Лудите като мен",
влюбени в... падащата вода.
Ще е есен, може би късен октомври.
На прозореца капките стичащи се ще гледам
замечтано, замечтан за свобода, но те точно.
Може и от време на време да гърми и да
проблясва небето, същото селение да се раздира
от светкавици
- защо не !?
А дъжда, който ще вали, ще се сипе като за последно.
От ъгъла ще звучи той - Шопен и " Мелодия на есента"
Ще усетя тежест в гръдния кош -
пак е от теб, пак защото ми липсваш.
Ще си помисля, но не!
Тогава ще разбера, че на прозореца
почуква не дъжда, а така чаканата Смърт!
© Султан Ангелов - DESTUR Всички права запазени