Представи си мигащи звезди –
тези милион очи небесни...
В този чуден миг ти усетѝ
лъх от световете неизвестни.
Представи си морските вълни,
как шепнат след всеки свой плясък –
горчиви сапфирени сълзи,
просмукани в златния пясък.
Представи си полета всевечен
на бялото ято – волна стрела.
Носи се към своя рай далечен,
по-далечен и от ясната зора.