mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
970 1455
24.04.2017 г., 23:00 ч.  

Представление 

  Поезия » Философска
593 7 18

Спектакълът завърши зад завеса,

където режисьорът бе пиян,

а в скута му разголена метреса

го милваше с разблудната си длан.

 

Тук нямаше за бис аплодисменти

и никой не поднасяше цветя –

държанката обслужваше клиента,

културата се валяше в прахта!

 

В гримьорната се втурнаха актриси

и всяка режисьора зашлеви:

– Проклетник! Срам! Нахалник! Представи си...

по нея харчи нашите пари!

 

Да бъдеш режисьор е главна роля

и режисьорът сам я режисира.

Но днес е беззащитен и разголен

и струва му се сякаш, че умира!

 

А всъщност няма никаква пиеса –

едно безстрастно, пошло представление,

в което като някаква метреса

съдбата се предлага с умиление.

 

А публиката? Тя си е отишла

и залата без нея зее празна,

мирише на парфюм, пияна вишна

и на декори – тежко и заразно!

 

На улицата няма минувачи.

И за билети няма кой да чака.

Отсъстват и случайните зяпачи.

Театърът отдавна тъне в мрака.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??