Ръцете, вплетени в моите
ме докосват с толкова нежност
и късат в ума ми оковите,
и даряват морето с безбрежност.
Ръцете, които прегръщат ме
и пазят от студ като стръкче кокиче,
и в дните на детството връщат ме –
отново съм малко момиче...
Ръцете, които предпазват ме,
като щит от болка и рани
придават ми сила, възраждат ме
за този свят призована.
Гушни ме с тези твои ръце
и никога не ме пускай,
да заровя в гърдите ти силни лице
и тази любов да не пропусна.
© Зл Павлова Всички права запазени