Кротко си седя на поляната
И те виждам в далечината.
Красив, нежен, мил, добре облечен.
Запътил си се към мен
и с твоето любезно поведение, аз те следвам.
Разпервам ръце,
с нетърпение очаквам твоята нежна прегръдка.
Разумът казва: "изчакай малко",
а сърцето се приближава към тебе бясно.
Сърце глава не пита.
Усетих в теб лека сила и мека топлина,
която стоплиха моята душа.
Не ме пускай веднага,
защото не искам да спра
да бъда крехка и добра -
като истинска жена.
© Yoana Stamatova Всички права запазени