Прегръщам ангел.

Топла недомлъвка.

Разперени крила докоснали челото.

Два стиха бледност.

После векове греховна преизподня.

Предишните странствувания помниш ли?

Невръстни бяхме. Огненоподобни. Ти ангел.

Бял, като саван от снежни преспи и безплътни думи.

Безпътните прераждания помня. С теб.

Хилядолистни бездни в романтични дрипи.

Болящи от доверие ръце.

Свирепи бури разсъблекли ветровете, сред топъл повей в цъфнали треви.

И утринно красива вечер,

докосната от чувствени лъчи.

Простор, в контур от натежали мисли и няколко съзвездия абсурдни.

И мисли светли, мои мисли, пустинно натежали от печел.