Преглъщам буци с аналгин,
а времето отново плаче.
Разцъфна дивия Пелин,
празно е във мен обаче.
Преглъщам липсите на дни
и все напреде ужким гледам.
Виждам във мираж звезди
вървя едва, безцелно кретам.
Насън отново те прегръщам
теб и всичко отшумяло
у дома, назад се връщам,
но там е тъмно, опустяло. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация