Преход(ност) 2

1.09.2013 г., 13:43 ч.

Поезия » Философска

1077 0 5

ПРЕХОД(НОСТ) 2

Изтече бързо като мимолетна рима
не само август, цялото житейско мое лято.
След двадесет и седем хилави години
настъпва вече неизбежно преходната дата.

И както предполагах, нищо не остана –
ни виво, ни алегро, нито даже модерато.
Замлъкнаха беззвучни летните камбани.
Единствено блести измамна есенна позлата.

Блести фалшиво, хладно, с привкус на разделност.
А някой казваше, че есента била богата
на тихи ценности. Каква ли всъщност ценност
е лентото на есенния носталгичен вятър...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Svetozar (Атанас Димитров)

2013-09-03T20:46:53+03:00

Благодаря, че ще отминат и есента, и последващата зима изразих увереност още по-рано тук: http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=2845
Sanvali (Санвали)

2013-09-03T16:47:13+03:00

Да, когато идва есента идва със тъгата...факта, че идва студеното, слънцето няма да топли и грее така, по - голямата ни затвореност..някак ни стяга душата, но и това ще отмине... това, което имаш на лицето - усмивката - ползвай я повече! Поздрави за стиха - хареса ми!
Svetozar (Атанас Димитров)

2013-09-02T13:20:40+03:00

Благодаря!
valqka (Валентин Василев)

2013-09-02T13:10:06+03:00

И оригинала и копието са чудесни! Поздрави!
Svetozar (Атанас Димитров)

2013-09-01T19:55:57+03:00

Оригиналът се намира на http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=7529