П Р Е Х О Д Н А С В Е Щ И Ц А
Защо до мене, сине, не приседнеш,
да те обгърне обичта голяма?
Не знаеш ли, че преходна свещица
във този свят съм. После... друго няма.
Че няма друга обич на земята,
тъй всеотдайна, да я замени.
Ти влез и в нея щедро потопи се,
а после пак по пътя си тръгни!
Балсам събирай ти за нови рани
и в мехлем го сръчно омеси!
Когато таз свещица спре да свети,
ти обичта и в себе си носи!
© Стойна Димова Всички права запазени