17.10.2016 г.
Седемнадесети дойде... Октомврийският дъжд се изсипа
над познатите къщи и улици, там, недалече...
Сякаш чух планината как някак отвъдно изхлипа
и един спомен-мълния мен на две части разсече.
Тръгнах пак да те търся в отдавна отминали дати
и лицето ти виждах тъй ясно... И сякаш бе вчера...
Аз към теб се затичах, през сълзи повтаряйки "Тати!"
но прегърнах единствено призрачно-бяла химера...
И дъждът, победен от пороя в очите ми... спря.
Знам, че бях обещала на себе си, но пак съм слаба...
И какво от това, че над се́лото слънце изгря ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация