14.07.2008 г., 8:40 ч.

прелюдие към промяната 

  Поезия » Друга
1302 0 2
Тиха нощна самота,
загадъчните форми на цигарения дим,
горящата цигара, изпепеляваща нечии надежди...

Там очите ти говорят вместо теб,
думите текат неразбираеми, излишни,
говорът ти безсмислен е за мен...

Нощта поглъща звуците безлични,
времето посипва с прах забравена китара,
в симфонията на гнева бие вече твоето сърце...

Тиха нощна самота
и може би сега, когато цигарата изгасва,
времето ще заглуши фалшивите ноти на гнева,
ръката твоя ще отнеме от китарата праха...


© Снежана Петрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хареса ми!
    Нека времето заглуши, фалшивите ноти на гнева!
    Поздрав!
  • Супер е...имаш страхотен напредък!!! Целувки
Предложения
: ??:??