Прелюдия към светлината
2
Не биде ден
„Който казва, че е в светлина, а
мрази брата си, той и до сега е в
тъмнина.”
Първо Павлово – гл. 2 стих 9
Стоя отчаяна, презряна, отхвърлена и нежелана.
Пред мен столика самотата е залостила вратата.
А Господ-Бог през сълзи плаче, че аз отново съм сираче
Сред таз отровена земя, останала съвсем сама.
За мен, за тебе и за други, които във света изгуби, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация