16.05.2015 г., 23:46 ч.  

Премерена критика 

  Поезия » Друга
390 0 0

                             Няма такава книга, от която човек

                             да не може да научи нещо.

                                                               Гьоте

 

Да напишеш разказ - иска се усилие.

Но да разкажеш в разказа

за усилието на написването -

за това се иска майсторство.

Такъв извод си направих аз,

четейки шарените случки.

 

Читателят /поставям ролята

за себе си/ - разграбва.

Скорострелно, с поглед той

дебне да открадне.

Егото му търси да открие

нещо, за да го подхрани.

Сякаш краят висне

и над него...

 

Казвате, че всичко станало луна.

Но там не са ли капсулите,

с мъртъвците?

И ако всичко е луна, то

тогава кой разказва?

И кой ще продължи да ни разказва?

Аз нямам писмо от Кастор П.

Не съм, не съм ни негов син,

нито дъщеря!

 

Космосът от самота бил направен.

А дали писателят, творецът

изконно е космополит?

Може би така е...

А причината - защото

по-често взира се в луната.

Игра на думи...

Но играта - иска си партньор.

 

25.01.2015 г.

© Мария Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??