ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ЗИМАТА
Не разбирам щурчетата как
оцеляват в омразната зима,
кой ли свише подава им знак,
че сменен е проклетият климат
и ведно с непрогледния мрак,
преживените дни в недоимък,
непрестанно протяжния грак,
предвещавал тъги непростими,
разпилява се пищният злак –
ибришим от въздишки зелени,
и по тънките пролетни вени
плъзва слънчице радостно пак –
из безкрайната моя вселена,
за чиято любов съм родена.
© Валентина Йотова Всички права запазени