30.09.2019 г., 7:29 ч.  

Препятствия 

  Поезия » Философска, Свободен стих
952 0 0

Търся те още от дете и ако не вървя добре

на него винаги му се иска да умре

но поредното препятствие идва не като нещастие

по пътя към изграждането, на твоето щастие,

а е следващото изпитание - по високата летва, 

която да покаже колко силно се стремиш,

към твоите желания ти да продължиш

или това което притежаваш - да задържиш.

Повтаряемата грешка се превръща в порок

заради който може лесно да изгубиш своя облог

сключен със съдбата още преди години

и подписан пред Боговете с клетва - занапред.

но често Те са против теб човеко, за да страдаш,

обаче така ти ставаш куче, никога не се предаваш,

защото знаеш колко дълъг и труден път дотук си бил

и не издържиш ли - навремето да се бе убил.

 

 

Съветите и акъла не помагат в тая битка

към която сякаш невидима сила те подтиква.

Борбата е на живот и смърт пред цялата вселена,

а просто се гледа как реагираш на проблема.

Тука не става дума само да бъдеш победител

и не е достатъчно да си добър изпълнител,

в каквото и да се превърнеш следвайки кръвта

накрая неизбежно за всеки еднаква е участта.

Понякога страданието направо те отказва,

а пътя отпред загадъчно размива се като в съня

не един унищожен е от собствената си съдба

и единствено на мнозина делата отекват във вечността,

там завинаги имената им остават - легенди

изковани в огъня и жупела на майката Земя,

където времето лекува само преди да ни убие

и в сянката на дните спомена за нас да скрие.

© Явор Бачев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??